Раздяла

Р

Казваш тръгвай,
А копнея да ми кажеш “спри” 
После се обръщаш и поглеждаш тъжно настрани, 
Сякаш нещо непосилно, неизбежно ни дели, 
Безнадеждно, 
Нежно,
Как боли… 

Тръгвам бавно, 
И дъжда във мен вали, 
Тъй пороен, 
От неволно падащи сълзи, 
Но навярно виждат се и в твоите очи… 
Две очи… 
Звезди… 
Искри… 

Пак ще бродя, 
И ще търся Път през гъстите мъгли, 
Нежно мислено ще галя Твойте пуснати коси… 
Нашето чувство ще запазя За сърцето без лъжи… 
Нищо не е за последно, 
Сянката ще отлети… 

Без любов не ще оставя 
Нито ден да свечери, 
Всяка нощ за теб ще паля 
Във сърцето си свещи… 
Ти си моята забрава, 
Хаосът в земните ми дни… 
Без любов не ще оставя 
Нито ден да свечери!

About the author

Martin Petkov
Martin Petkov

Add Comment

Martin Petkov By Martin Petkov

Martin Petkov

Martin Petkov

Reach out

I am always happy to hear from my readers. Please reach out if needed